мозък, стрес, мислене
В състояние на тревожност мозъкът преминава в режим на оцеляване
В стресови ситуации често действаме импулсивно, не можем да вземаме информирани решения и буквално „изключваме“. Това не е признак на слабост, а естествена реакция на мозъка, който преминава в режим на оцеляване. Семейният психолог Анна Бохомолец разказва в коментар за РБК-Украйна.
Какво се случва с мозъка по време на тревожност
„В състояние на тревожност мозъкът преминава в режим на оцеляване: активира се амигдалата – „емоционалният център“, отговорен за бързите реакции при заплахи“, обяснява психологът.
В този момент префронталният кортекс – частта от мозъка, отговорна за логиката, анализа и критичното мислене – се потиска. Ето защо в кризисни ситуации хората често не могат да оценят рационално събитията или вземат решения, които по-късно не изглеждат логични.
„Това е естествен защитен механизъм, който помага да се оцелее. Но в съвременния свят, където заплахите не винаги са физически, той често пречи на съзнателния избор“, казва Анна Богомолец.
Защо срамът от тревожността само влошава нещата
В допълнение към биологичната реакция, върху индивида има и обществен натиск.
„Социалните очаквания карат много хора да се срамуват от своите тревоги и слабости, което увеличава вътрешния стрес и блокира мисленето“, отбелязва психологът.
В такива моменти е важно да направите пауза, да си дадете разрешение да почувствате това, което е, и да възстановите връзката с тялото си чрез дишане или съзнателно присъствие.
Как да си възвърнем критичното мислене в криза в 5 стъпки
- Спрете за няколко минути. Това ви позволява да прекъснете автоматичната реакция.
- Поемете дълбоко въздух. Бавното дишане успокоява нервната система.
- Назовете това, което чувствате. „Страхувам се“, „тревожен съм“, „ядосан съм“ – това вече формира вътрешен ред.
- Не се обезценявайте за това, че изпитвате емоции. Да изпитвате чувства не означава, че сте слаби.
- Потърсете подкрепа. Това може да бъде професионалист, близък човек или дори кратък разговор без осъждане.
Тревожността не е враг. Тя ни казва, че нещо не е наред. И предизвикателството не е да я изместим, а да се научим да бъдем с нея. Само тогава можем да си възвърнем достъпа до яснота, критично мислене и силата да действаме съзнателно.
Коментари:
