„Всичко е заради мен“: защо постоянно се обвинявате и как да спрете този вреден сценарий

Снимка: от отворени източници

За да подобрите качеството на собствения си живот, си струва да разберете откъде идва източникът на това чувство и как да се отървете от него.

Постоянното чувство за вина не е просто емоция, а навик, който може да трови живота ви с години. За да подобрите качеството на собствения си живот, трябва да разберете откъде идва източникът на това чувство и как да се отървете от него. За това разказва лайфстайл треньорът Виталий Курсик в свой коментар за РБК-Украйна.

Защо обвиняваме себе си

„Вината е моя“, „Отново обърках нещо“, „Ако бях постъпил по друг начин“ – подобни мисли са познати на много хора. Според Виталий Курсик навикът да поемаме вината за всичко често се формира още в детството.

„Ако са ви наказвали с мълчание, манипулирали са ви с думи като „караш ме да се срамувам“ или са ви принуждавали да се чувствате удобно, вината се превръща в начин да контролирате себе си и света около вас“, обяснява експертът.

От какво наистина се нуждае един мъж във връзката си и как да му го дадем

Тя може да бъде и начин да се задържи връзката с близките. „Ако съм виновен, това означава, че мога да поправя нещо. Така че не всичко е загубено“, добавя Курсик.

Защо това е изтощително

Според един треньор по живот животът в режим на постоянно самообвинение не само отнема много енергия, но и разрушава самочувствието.

„Дори когато сте прави, дори когато правите всичко по силите си – пак сте виновни за нещо. Това ви принуждава да поемете отговорност не само за себе си, но и за другите. А това е токсично претоварване“, отбелязва той.

Как да прекъснем цикъла на вината

Виталий Курсик съветва:

• задайте си въпроса: „Наистина ли това е моята отговорност?“
• хванете „вътрешния критик“ на горещия стол: ако чуете в главата си нещо от рода на „винаги бъркаш нещата“, спрете го.
• Правете разлика между вина и отговорност. Да признаеш грешка е едно нещо. Но да живееш с чувството, че си лош човек, е съвсем друго.

Да си позволиш да бъдеш човек със страхове, грешки, хаос в главата и желание да избягаш. Нормално е да. „Излизането от кръга на вината не е свързано с бягство. Става дума за израстване, за граници, за свободата да бъдеш себе си“, заключава Виталий Курсик.

Коментари: